МПБ 07. При фризьора (лирична поема)

  • МПБ 07. При фризьора (лирична поема)
    У.Й. Ташков
    МПБ 07. При фризьора (лирична поема) | У.Й. Ташков

    У.Й. Ташков МПБ 07. При фризьора (лирична поема)

    Приобрести произведение напрямую у автора на Цифровой Витрине. Скачать бесплатно.

Электронная книга
  Аннотация     
 101
Добавить в Избранное


In Bulgarian. Това е поредната от дузината книжленца с неприлична и цинична, но затова пък смешна и провокираща лека поезия със запомнящи се детски рими, ангажирана основно със секса. В тази област е трудно да се опише добре темата на всяка една от тях, но тук трябва да е ясно, че става дума за, да я наречем, вагинална фризура на жените, и е само един лек ташак.

Доступно:
DOC
Вы приобретаете произведение напрямую у автора. Без наценок и комиссий магазина. Подробнее...
Инквизитор. Башмаки на флагах
150 ₽
Эн Ки. Инкубатор душ.
98 ₽
Новый вирус
490 ₽
Экзорцизм. Тактика боя.
89 ₽

Какие эмоции у вас вызвало это произведение?


Улыбка
0
Огорчение
0
Палец вверх
0
Палец вниз
0
Аплодирую
0
Рука лицо
0



Читать бесплатно «МПБ 07. При фризьора (лирична поема)» ознакомительный фрагмент книги


МПБ 07. При фризьора (лирична поема)



Это вся книга, как plain text чтобы могли её скопировать. А на месте книги пока только текст нулевой (00).


 

 

               МАЛКА ПИЧОВСКА БИБЛИОТЕКА 07

 

               М_П_Б__0_7_

 

          П_Р_И_   Ф_Р_И_З_Ь_О_Р_А_

 

          ( Л_И_Р_и_ч_н_а_   п_о_е_м_а_ )

 

          У.Й. Ташков

 

 

          ~~~~~~~~~~

 

     Тази Малка Пичовска Библиотека

     е приятна, занимателна, и лека;

     строго забранена е за пуритани,

     малолетни и девойки не-

                    [<предразположени към водни бани>].

 

                    <У.Й. Ташков>

 

          ТаШаК ПРЕС, 1998 г.

 

          ~~~~~~~~~~

 

 

          ПРИ ФРИЗЬОРА

 

          (лирична поема

            в 8 части и 1/2)

 

          (** — лек ташак)

 

          (<може да се пее по всяка

             подходяща мелодия>)

 

 

 

          ~~~~~~~~~~

 

          — I —

 

Ваш’то п`уте е обрасло

като морско водорасло,

затова ще го фризирам

и след туй напарфюмирам,

 

за да стане то приятно,

също доста ароматно,

та мъже да обикалят

и неспирно да Ви свалят;

 

тъй, горките, да ги тегли,

че да падат като кегли

и, не мога да опиша,

как по Вас те да въздишат;

 

аромата да ги блазни

с преживявания разни,

сексуални по натура —

нещо като физкултура;

 

във праха да се търкалят

и от страсти да премалят,

а пък Вий високомерно

да ги вземате на мерник.

 

          — — —

 

А мъжете, то е ясно,

са готови ежечасно

да напълват с мляко бяло

Ваш’та розова фиала,

 

лонот`о да окопават,

наторяват, напояват,

вълнат`а Ви да разрохват

(ако ще при туй да грохват);

 

ако ще да изнемогват

искат вечно да Ви трогват

с клонката си изкласила,

или с мъжската си сила;

 

че пред своята мадона

те събуват панталона

и, дорде зова `и чуват,

нивга и не го обуват,

 

и показват откровено

своето богатство тленно,

своя жезъл неуморен,

но понякога злосторен.

 

          — II —

 

Моля чуйте, разберете

и на мен се доверете,

че е чест това голяма

възражения да нямам,

 

ни от Вас, нито от пича,

дето в п`утето наднича,

нито пък от непознати,

че туй моят занаят е

 

и от него аз живея,

и със него се гордея,

и старая се за трима

за клиентка да Ви имам,

 

та веднъж поне на месец

(или дни, така, през десет)

да се спрете пак при мене —

простичко, без суетене.

 

Заповядайте, седнете

и страха си оставете,

долу аз ще Ви подстрижа —

не берете Вие грижа!

 

          — — —

 

Вълната Ви като кастря

туй що трябва аз ще спастря,

тъй че, и да е гол`ема,

да цъфти кат’ хризантема,

 

или като маргаритка

тя да грей за нова битка,

или още като роза

да очаква нова поза,

 

или като минзухарче

да стои до някой барче,

или пък да е божура

тази вечер тя на жура;

 

може да е като ирис

и със лек, приятен мирис,

или като карамфила

да е рунтава и мила,

 

някога пък, за момиче,

може да е кат’ кокиче,

или да ухай самичка,

като фрезия мъничка.

 

          — III —

 

Аз съм учил и работил,

над жените съм се п`отил

шест години и пол’вина

и у нас и във чужбина:

 

бях в страната аз тогава

дето модата задава

и е рай в света за пича,

и се Франция нарича;

 

две години там фризирах,

бръснах, стригах, ондулирах,

правих всякакви прически,

и с парфюми — фини смески;

 

стригах мацки, и мом`ета

около пуберитета,

също всякакви женички,

млади майки със колички,

 

стари баби, инвалидки

и дечица с дълги плитки,

дор’ изуча занаята

на фризура на главата.

 

          — — —

 

Чак тогаз избрах си ази

област за фризура тази,

дет’ не всеки мъж я вижда

(но колеги ми завиждат),

 

че до извора е близо

на живота, но без виза

няма да я съзерцаваш,

нит’ ще `и се възхищаваш,

 

ала много се цени тя

от мъжете и жените —

област <тазо-вагинална>

(`ако да звучи нахално).

 

А понеже в занаята

трябват всякакви похвати

после специализирах

във Париж, щото разбирах,

 

че върхът на майсторлъка

учи се във чираклъка

само при звезди големи —

правило за всяко време!

 

          — IV —

 

При мосю Жак тъй попаднах

и от радост чак припаднах,

щото той е корифеят

и го търси всяка фея,

 

всяка дама по-заможна,

и е просто невъзможно

прага на ателието

да прекрачиш — все заето

 

е от ранна утрин още,

и досред дълбоки нощи,

а заявките се правят

с месеци и се оставят

 

със банкноти придружени —

сумите са тъй големи,

че ги плащат все банкери,

лордове и премиери;

 

всяка фина проститутка

чака първата минутка

да спести от хонорара,

че за нея Жак е царя.

 

          — — —

 

Там година аз останах,

тънкости редица схванах,

че спец’ялната прическа,

вчера, утре, или днеска,

 

иска знания големи,

и при туй на разни теми.

Мястото е много нежно,

тъй че четох аз прилежно

 

анатомия и смело

проверявах с пръст, умело,

всичко ли е на местото,

и побутвах аз месото

 

малко вляво, малко вдясно

(докат’ стрижа, то е ясно).

После учих и скулптура —

вагиналната фризура

 

трябва да е много трайна

и не може тук нехайно,

ами трябват сръчни пръсти,

космите ако са гъсти.

 

          — V —

 

Упражнявах и езика,

щото трябва да се свиква

със вкуса и миризмата

на “сърцето” на жената;

 

трябва усет, трябва фщнес,

със езика докат’ минеш

ти навред и тя усети,

че фризьора кат’ <поет> е:

 

патетичен и лиричен,

може леко неприличен,

но жената той познава

и я страшно уважава!

 

А сега се отпуснете

и краката разтворете,

дайте с поглед да обхвана

Ваш’та мила каравана;

 

Ваш’та тъмна пещеричка,

тъй обрасла със горичка,

че не види се къде е

огънят, що в нея тлее;

 

          — — —

 

Ваш’та мъничка хралупа

(е, при някои е купа),

Ваш’та тесничка “землянка”,

дето винаги е сянка.

 

Дайте всичко да визирам,

та след туй да оперирам

с ножиците и с бръснача,

но недейте Вий подскача,

 

щото аз съвсем не искам

със ръце да Ви натискам,

нито пък да Ви засегна

с нещо остро кат’ посегна

 

косъмче тук-там да резна.

Вижте, за да е полезна

Ваш’та джанка или слива

(пък и за да сте щастлива)

 

трябва да е тя достъпна —

да се вижда като пъпа,

или още кат’ картина,

сложена във магазина.

 

          — VI —

 

Всяка женска, то се знае,

ходи често да пикае;

за да има хигиена

трябва да е убедена,

 

че с редовна къса стрижка

може цял ден да си чишка,

иначе пък аромата

е препятствие познато

 

в женската `и кариера,

и дори за изнев`ера

става някогаш причина —

чувал съм аз за мнозина

 

да проклинат ухажора,

а не ходят при фризьора,

и сами са си виновни

в несполуките любовни!

 

Също, някои не искат

(или гърлено се кискат),

щом река да ги обърна

и отзаде да ги зърна,

 

          — — —

 

ала аз и там подстригвам,

и при туй с око не мигвам,

нито с нещо се отплесвам,

щото всичко е комплексно

 

и при моята фризура

аз жената кат’ гравюра

обработвам и третирам,

и затуй се тъй котирам!

 

А сега като на кукла

ще направя някой букла

и ще Ви накъдря финно

за да стане по-картинна

 

Ваш’та женска карантия,

щото аз не съм от тия

дет’ нещата по средата

ги зарязват и парата

 

гледат само да надуят —

не, за туй не ща да чуя

докато не Ви хареса

тоз’, чиято сте метреса.

 

          — VII —

 

Ха сега се изправете

и на лакът се подпрете,

а пък аз ще се отдръпна

от цигарката да дръпна

 

и добре да Ви огледам

(и отзаде, и отпреде),

тук-таме да ретуширам,

както аз си го разбирам.

 

Вижте, ляв крак повдигнете,

лекичко се надупете,

стойте, тук е малко длъжко,

ще го клъцна аз по мъжки,

 

та на пича да не пречи,

някой път ако понечи,

изотзад, или странично —

що пък да е “неприлично”?

 

Щом харесва Ви, тогава

в секса то се позволява,

а сега ме оставете

да огледам плодовете

 

          — — —

 

на труда, положен днеска,

все над Вашата прическа.

Тъй, вдигнете двата крака,

но по-бързо, щото чакат

 

своя ред и се нервират,

нявга даже протестират,

други мацки в фоаето,

тъй ... свалете, и дупето

 

по часовника въртете,

стоп, момент ... пак продължете,

отпуснете, ще измъдря

нещо, тука ще накъдря ...

 

а пък тук ще резна малко ...

Те това е всичко! Жалко,

че не ще съм ази този

дет’ ще пробва разни пози ...

 

О, не, само си приказвам,

щом работя не показвам

страсти аз, но ако щете

някой път ми позвънете ...

 

          — VIII —

 

А сега, без друга дума,

да се справим и с парфюма,

щото той е много важен,

трябва да е в тон с типажа

 

на жената, да привлича

и да убеждава пича,

че желан е и потребен —

той е нещо кат’ молебен!

 

Нива както дъжд желае,

мацката така ухае

и привлича със фреони

тя мъжа, когото гони.

 

Значи, както аз Ви виждам —

млада, нежна и подвижна —

тоз’ парфюм за Вас е правен,

ето вижте — мирис славен!

 

Тук две капки ще поставим,

тук една да не забравим,

още тук, и тук, и тука,

и желая Ви сполука!

 

          — — —

 

Ето, моля, погледнете —

туй не е пут`е, а цвете!

А преди бе то обрасло,

сякаш морско водорасло,

 

с вълна дълга и сплъстена —

тя сега е подредена,

вчесана кат’ за картинка,

или за амурна снимка,

 

при това така ухае,

че мъжете, то се знае,

ще кръжат със пируети

покрай Вас, като комети;

 

ще се бият, ще се стрелят,

по земята ще се стелят;

сал веднъжка да Ви зърнат

те от всякъде ще свърнат;

 

ще Ви вдигат, ще Ви свалят,

вечно ще Ви се навалят

стига да благоволите

с поглед Вий да ги дарите.

 

          + 1/2

 

Хайде, чао, и помнете:

не жалете Вий мъжете —

туй Ви казвам аз, фризьора,

свят видял, жени, и хора;

 

виждал млади, виждал стари,

по площади и по гари,

виждал всякакви мадами,

всякакви познал измами.

 

Не жалете ни мъжете,

нито Ваш’то свидно цвете,

че цъфти то щом е младо

и увяхва то без радост;

 

нека всеки си играе

с него както той желае —

ако иска да го к`опа

по цял ден със търнокопа,

 

ако ще да го мирише,

нека — щастието висше,

дор’ сме живи на Земята,

е в туй цвете на жената!

 

 

          - - - - -