Ivancho Jotata. The Sweet Apocalypse (An Essay About Dying Current Civilization) – in Bulgarian, 2018 Сладкият Апокалипсис (Есе За Днешната Загиваща Цивилизация)

© Иванчо Йотата, 2018

     Резюме:
     Този материал е посветен на залеза на нашата цивилизация, в което ние ме вярваме особено, защото това не се усеща като загиване, тя мирише добре, обаче това е залез, което е очевидно за тези, които се замислят за това.


     Внимание: Ако файла е с тип .txt то за да можете да го четете като html файл трябва най-напред да смените типа му на htm и после само да щракнете на името му, за да извикате използвания от Вас браузър!

      

Сладкият Апокалипсис
(Есе За Днешната Загиваща Цивилизация)

От   Иванчо Йотата,   София,  2018

     

СЛАДКИЯТ АПОКАЛИПСИС

(Есе За Днешната Загиваща Цивилизация)

От Иванчо Йотата, известен още като Очнави Ататой, Иван Бугаров, Йотабаш Гяурджи, Нострадамус Буладамус, и под други клонинг имена

     Резюме: Този материал е посветен на залеза на нашата цивилизация, в което ние ме вярваме особено, защото това не се усеща като загиване, тя мирише добре, обаче това е залез, което е очевидно за тези, които се замислят за това. Така че аз ще обясня защо това е така, в какво то основно се изразява, и какво би било добре да направим, ако тази идея не ни харесва особено. Обаче този път, за разнообразие, или защото вие, господа, като правило, не обичате особено структурираните неща, те изглеждат скучнички за вас, аз няма да структурирам материала, това ще е така, разказ, блянове, игра на въображението, такива неща.

     Аз дойдох до идеята за този материал превъртайки в главата си думата апокалипсис, където апо- (apo-) е представка в старо-гръцкия, за която се казва, че означава назад, но аз мисля, че идеята тук е по-скоро за някакво движение напред, предвид на някакво копане, като с мотика, за да направим стъпало напред. Това би трябвало да е така, защото dopo в италианския значи назад, и само po в латинския (а и в руския) като съкращение от podex, значи нещо близко до земята, което носи в себе си същата идея, ако си представите че сте ходили на ... четирите си крайници и после сте седнали на вашите derriere-задни-части (и така нататък, аз ще се старая да не задълбавам особено в подробни етимологични обяснения). В един цикличен процес не би трябвало да има голяма разлика между движението в една посока или в неговата противоположна, и тук може да се подразбира отстъпване назад с оглед да видим по-добре обекта, или че се връщаме назад към някакъв първозданен хаос, но аз имах предвид това копане и правене на стъпала поради арабската дума hap /ap като парче (а оттам и хапче в българския), т.е. ние сме се опитвали да отхапем парче от това kalo нещо. Но тук е важен корена на думата, не представката, а аз дълбах в този kalo-корен навярно още преди четвърт век и стигнах до извода, че това може да означава както нещо хубаво, така и нещо лошо, зависи кога. И от какво зависи това тогава? Ами, всичко зависи от това как ние гледаме на метаморфозата на нещата, защото разложението е нещо лошо, но също така и хубаво, това е нещо неизбежно, нужно.
     Това са диалектически разсъждения, които хората в днешно време не правят, но трябва да правят -- ако ме питате. Та основанията за това значение на кало-корена са следните: от една страна българската дума "кал", която означава само нещо тинесто, обикновена мръсотия, ама на руски съвсем същата дума значи директно ... изпражнения, фекалии, където последното пък е на латински, а там думите са дошли от старите гърци, така че нещата няма как да не са свързани; после, от друга страна, има много думи от този корен със значение на нещо хубаво, като: калейдоскопа, гръцката kalimera като добър ден, тяхната муза Калиопа, каланетиката, турския и български калай като хубав и лъскав метал, и други. Но може да се цитира също и индийската богиня Кали, която е богиня, ама на подземното царство. И със всички тези дълги обяснения аз искам да кажа, че апокалипсиса това е движение към мръсотията и фекалиите, това е разложение, или че ние искаме да го захапим. До сходни идеи може да се стигне ако се покопае и около арабския кеф (kef /kief /kaif) като голямо удоволствие, където е руския кефир (считам аз, а навярно и града ... Киев), но също и санскритския kaphas като тиня, утайки (или тогава персийския kaf /kafa като пяна, сметанилка). Тоест ние обичаме мръсотиите, ние знаем, че те са мръсни, но въпреки това ги обичаме.
     И апокалипсиса, или най-малкото първите стъпки към него изглеждат общо взето хубави, ние имаме толкова много неща, че се чудим и се маем кое от тях първо да изхвърлим на боклука, обаче това не е много умно. То не е много умно, защото едно нещо е да правим естествена кал-мръсотия, и съвсем друго нещо е да произвеждаме неща, които не стават на кал или фекалии. Аз обикновено обичам да правя разлика между: екологично чиста мръсотия, и екологично мръсна чистотия! По същия начин може да се прави разлика между нужно разложение и лошо разложение (на обществото като цяло). Тук проблемите не са само в качествен аспект, но също и в количествен, в степента или пропорцията, и тъй като никакъв бог, съществуващ или не, не ни казва кое е правилно и кое не е, то се оказва нужно такъв умен човек като мен -- което се познава поне по това, че мен не ме ценят в моята варварска страна (или по-точно, че ме оценяват приблизително на 3 автобусни билетчета на ден, както аз вече разяснявах в други материали), защото в такива страни се ценят и харесват, от гледна точна на официалните инстанции, но така също и на масите, хора с колкото се може по-малко акъл (за да може нашите демократични управници по-лесно да ги будалкат) -- да се впусне в популярни обяснения на очевидни неща.
     Но нека поговоря малко за боклука. Когато аз бях млад, ...

     05. 2018